Позиции
ЩО Е ТО СЕКСИЗЪМ И МОЖЕ ЛИ МЪЖЕТЕ ДА ПЛАЧАТ
Обикновено, като кажем полова дискриминация, първата ни мисъл е за неравенството на жените в един мъжки свят. Но дали е така. Както винаги, монетата има две страни. Вярно е, че жените са далеч по-пренебрегвани и понякога дори низвергнати в една или друга ситуация. Все още в съзнанието ни битува генетичната памет на племето- жената се върти около огнището и отглежда децата, а мъжът преследва дивеча.. Даже учените обясняват често срещания промискуитет с нагона на ловеца.
Често срещана шегичка- Тук и за жени ли е или само за хора?, т.е.мъжът се осъществява с определението човек. Или пък онзи анекдот с черен хумор: Как ще изглежда жената на 21 век?- висока един метър и с квадратна глава. Защо? Защото докато обслужва мъжа, той да държи чашата с уиски на главата й. Т.е. жената е сексуален обект в услуга на мъжа.
А сега сериозно.
Какво ни казва Уикипедия:
Половата дискриминация (известна още и като сексизъм) е комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техния пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.
Според сексистките представи и предубеждения между половете има базови различия, които предопределят различна социална роля, различна сексуална свобода и различен правен статут за мъжете и жените. Тези теории могат да се отнасят до редица вярвания или модели на мислене.
Сексисткото мислене в повечето случаи е насочено в полза на мъжкия пол, но може да бъде и в обратна посока. Най-често се смята, че жените са по-добри от мъжете в някои дейности (напр. домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др.), докато мъжете ги превъзхождат във всички останали области на живота. Като резултат от това на жените се отказва достъп до определени професии, а в някои държави — и въобще до образование, и социална изява.
На законово ниво развитите държави (предимно западни общества) полагат усилия да се борят със сексизмите чрез антидискриминитативни закони, особено по отношение на работното място, в обществените сфери и социалните стереотипи.
Сексизмът е свързан както с предубеждения, така и с обществената нагласа, която може да бъде официална или скрита в народопсихологията. В съвременното общество сексизмът се заклеймява, но той преспокойно може да съществува в едно семейство или етническа група. Остатъците от миналото в битов план са ясни на всеки от нас- на големи празници жената трябва да почисти, да приготви храната, да посрещне гостите, да ги нахрани и после отново да почисти/ и като капак на всичко трябва да бъде нежна и ласкава с главата на семейството,т.е. мъжът/.
В миналото хората безропотно са приемали своята роля, наложена от половата им принадлежност. И до днес в по-голямата част от мюсюлманския свят има навици и обичаи, които ни изглеждат като безподобен сексизъм, макар че самите жени там да твърдят, че този модел е напълно естествен за тях.
Вярно е, че доскоро области, като политиката например, бяха доста затворени за жените. Но напоследък се наблюдава една тенденция на все по-силното присъствие на жените в политиката: те стават премиери и президенти на своите страни. Дали тези жени се отличават с по-високо ниво на тестостерон от средностатистическите/ доказано е , че високото ниво на тестостерон, характерно за мъжете, води до по-голяма пробивност и борбеност/ или характерните черти за двата пола днес се размиват. Спомнете си колко смущаваща беше появата на метросексуалните мъже преди десетилетие, а сега това е нещо съвсем естествено за повечето млади хора.
Няколко думи за сексистките и автосексистките модели.Тук става дума за идеалният мъж и идеалната жена- модели, насаждани от детството и семейната среда, училището и социалната принадлежност. Така сме възпитавани- жената трябва да бъде мила и нежна, а мъжът трябва да бъде борбен и твърд.
Следствие от тези насадени ни модели са например нежеланието на някои мъже да се занимават с „чисто женски” работи: да бъдат възпитатели в детските градини, да отглеждат собствените си деца, ако съпругата има по-висок доход и т.н.Разбира се, има изключения и в последните години в западните страни те стават все повече.
Автосексизъм се наблюдава и при жените, загърбващи природното си предназначение- да бъдат майки, отдаващи се изцяло на кариерата си или се посвещават на „свободен” живот- без деца и семейство.
Търсенето на истинския мъж или истинската жена е явна проява на сексизъм, защото просто такива хора не съществуват. И когато се влезе в конфликт с общоприетите модели от една страна и вътрешната нагласа и потребностите на личността от друга, тогава се появява неудовлетворениекъм себе си и подценяване на другия пол.
Най-ярък израз на сексизма е разделянето на професиите на „мъжки” и „женски”.
Британската медийна корпорация Би Би Си беше обвинена в сексизъм, след като проверка установи, че заплатите на мъжете, работещи за компанията, са доста по-високи от заплатите на жените на същите позиции.
„Отношението към жените у нас напомня доста на расизма - те се категоризират като прекалено емоционални, наивни, безотговорни, очарователни, но лишени от чувство за реалност, следователно - неспособни да вземат самостоятелно решения- това са думи на Илиана Балабанова-Стойчева, Национален експерт за България към Обсерваторията срещу насилието над жените към Европейското женско лоби. Тя твърди, че неравнопоставеността между мъжете и жените у нас не само е факт, но се засилва.
По думите й, дори когато говорим за успяла да докаже своя професионализъм жена, ние отново обсъждаме предимно и публично „нейния външен вид, семейното й положение, възрастта й, нейния интимен живот".
"У нас напоследък се издига в култ "мачизма"", коментира тя. Така българката се оказва по-ниско платена, макар и често по-образована, по-ниско представена в политиката и управлението и по-бедна, когато се пенсионира. От тук пък идват проблеми като трафик на хора, насилие, проституция и други.
"Жените в България стават жертва на сексизъм ежедневно - на улицата, погледнете рекламните билбордове, на работното място, където поради страх от уволнения жените не смеят да се оплакват, в семейната и приятелската среда … защото ние като общество толерираме такава дискриминация. И съответно институциите ни отразяват нашите нагласи като общество. Малкото на брой жени, които се осмеляват да се оплачат всъщност се подлагат на допълнителни унижения".
„Ако някой иска да обиди опонента си му казва, че не се държи „по мъжки". Заливат ни реклами, в които директно или индиректно ни втълпяват, че най-важното за жената е да е красива, защото така „повече няма нужда да работи" или пък съвсем откровено жената се отъждествява единствено като сексуален обект, който „върви" чудесно с алкохолна напитка или с луксозен автомобил", заключава експертът.
Тук не можем напълно да се съгласим с гореизложените тези. Има професии с тежък физически труд, където присъствието на жена е невъзможно /жена-миньор!/. Не може опростенчески да се гледа на проблема. Това са сложни взаимодействия между двата пола, правото на всеки е да избере своята роля, въпросът е, че никой не трябва да се чувства пренебрегнат, обиден или недооценен.
От друга страна за нас, европейците , е доста странен американския модел- сексизъм е дори ако ти направят комплимент в службата или ти отворят вратата на асансьора. Та нали това е една от хубавите черти на мъжа-да бъде внимателен и галантен /особено приятно е за европейката в средиземноморските страни, където мъжете гласно правят комплименти на непознатите жени/. А може би пък самите жени с поведението си и начина на обличане сами да предизвикват сексистки мисли.
Разбира се, мъжете и жените като индивиди са съвсем различни, но ние тук не говорим за физическите им отлики. Каква е ролята на държавата- да направи двата пола равнопоставени в оценката на качествата им и заплащането на техния труд.
В крайна сметка и едните, и другите почти ежедневно са жертви на сексизъм и тази тенденция не се знае кога ще приключи, въпреки усилията на някои правителства и на много неправителствени организации. Може би тогава, когато отново станем едно двуполово същество, артефакт, който издирваме от толкова време по нашите земи / в Царичина /.
Но щом още в мига на нашето зачатие у нас живеят мирно и съвместно мъжки У-хромозоми и женски Х-хромозоми, то всеки от нас е едно дуалистично същество. И кое начало ще надделее, това вече е друга тема. Но нека все пак дадем възможност на жените да бъдат силни, а мъжете да поплачат на някой филм.
Коментирай
Често срещана шегичка- Тук и за жени ли е или само за хора?, т.е.мъжът се осъществява с определението човек. Или пък онзи анекдот с черен хумор: Как ще изглежда жената на 21 век?- висока един метър и с квадратна глава. Защо? Защото докато обслужва мъжа, той да държи чашата с уиски на главата й. Т.е. жената е сексуален обект в услуга на мъжа.
А сега сериозно.
Какво ни казва Уикипедия:
Половата дискриминация (известна още и като сексизъм) е комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техния пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.
Според сексистките представи и предубеждения между половете има базови различия, които предопределят различна социална роля, различна сексуална свобода и различен правен статут за мъжете и жените. Тези теории могат да се отнасят до редица вярвания или модели на мислене.
Сексисткото мислене в повечето случаи е насочено в полза на мъжкия пол, но може да бъде и в обратна посока. Най-често се смята, че жените са по-добри от мъжете в някои дейности (напр. домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др.), докато мъжете ги превъзхождат във всички останали области на живота. Като резултат от това на жените се отказва достъп до определени професии, а в някои държави — и въобще до образование, и социална изява.
На законово ниво развитите държави (предимно западни общества) полагат усилия да се борят със сексизмите чрез антидискриминитативни закони, особено по отношение на работното място, в обществените сфери и социалните стереотипи.
Сексизмът е свързан както с предубеждения, така и с обществената нагласа, която може да бъде официална или скрита в народопсихологията. В съвременното общество сексизмът се заклеймява, но той преспокойно може да съществува в едно семейство или етническа група. Остатъците от миналото в битов план са ясни на всеки от нас- на големи празници жената трябва да почисти, да приготви храната, да посрещне гостите, да ги нахрани и после отново да почисти/ и като капак на всичко трябва да бъде нежна и ласкава с главата на семейството,т.е. мъжът/.
В миналото хората безропотно са приемали своята роля, наложена от половата им принадлежност. И до днес в по-голямата част от мюсюлманския свят има навици и обичаи, които ни изглеждат като безподобен сексизъм, макар че самите жени там да твърдят, че този модел е напълно естествен за тях.
Вярно е, че доскоро области, като политиката например, бяха доста затворени за жените. Но напоследък се наблюдава една тенденция на все по-силното присъствие на жените в политиката: те стават премиери и президенти на своите страни. Дали тези жени се отличават с по-високо ниво на тестостерон от средностатистическите/ доказано е , че високото ниво на тестостерон, характерно за мъжете, води до по-голяма пробивност и борбеност/ или характерните черти за двата пола днес се размиват. Спомнете си колко смущаваща беше появата на метросексуалните мъже преди десетилетие, а сега това е нещо съвсем естествено за повечето млади хора.
Няколко думи за сексистките и автосексистките модели.Тук става дума за идеалният мъж и идеалната жена- модели, насаждани от детството и семейната среда, училището и социалната принадлежност. Така сме възпитавани- жената трябва да бъде мила и нежна, а мъжът трябва да бъде борбен и твърд.
Следствие от тези насадени ни модели са например нежеланието на някои мъже да се занимават с „чисто женски” работи: да бъдат възпитатели в детските градини, да отглеждат собствените си деца, ако съпругата има по-висок доход и т.н.Разбира се, има изключения и в последните години в западните страни те стават все повече.
Автосексизъм се наблюдава и при жените, загърбващи природното си предназначение- да бъдат майки, отдаващи се изцяло на кариерата си или се посвещават на „свободен” живот- без деца и семейство.
Търсенето на истинския мъж или истинската жена е явна проява на сексизъм, защото просто такива хора не съществуват. И когато се влезе в конфликт с общоприетите модели от една страна и вътрешната нагласа и потребностите на личността от друга, тогава се появява неудовлетворениекъм себе си и подценяване на другия пол.
Най-ярък израз на сексизма е разделянето на професиите на „мъжки” и „женски”.
Британската медийна корпорация Би Би Си беше обвинена в сексизъм, след като проверка установи, че заплатите на мъжете, работещи за компанията, са доста по-високи от заплатите на жените на същите позиции.
„Отношението към жените у нас напомня доста на расизма - те се категоризират като прекалено емоционални, наивни, безотговорни, очарователни, но лишени от чувство за реалност, следователно - неспособни да вземат самостоятелно решения- това са думи на Илиана Балабанова-Стойчева, Национален експерт за България към Обсерваторията срещу насилието над жените към Европейското женско лоби. Тя твърди, че неравнопоставеността между мъжете и жените у нас не само е факт, но се засилва.
По думите й, дори когато говорим за успяла да докаже своя професионализъм жена, ние отново обсъждаме предимно и публично „нейния външен вид, семейното й положение, възрастта й, нейния интимен живот".
"У нас напоследък се издига в култ "мачизма"", коментира тя. Така българката се оказва по-ниско платена, макар и често по-образована, по-ниско представена в политиката и управлението и по-бедна, когато се пенсионира. От тук пък идват проблеми като трафик на хора, насилие, проституция и други.
"Жените в България стават жертва на сексизъм ежедневно - на улицата, погледнете рекламните билбордове, на работното място, където поради страх от уволнения жените не смеят да се оплакват, в семейната и приятелската среда … защото ние като общество толерираме такава дискриминация. И съответно институциите ни отразяват нашите нагласи като общество. Малкото на брой жени, които се осмеляват да се оплачат всъщност се подлагат на допълнителни унижения".
„Ако някой иска да обиди опонента си му казва, че не се държи „по мъжки". Заливат ни реклами, в които директно или индиректно ни втълпяват, че най-важното за жената е да е красива, защото така „повече няма нужда да работи" или пък съвсем откровено жената се отъждествява единствено като сексуален обект, който „върви" чудесно с алкохолна напитка или с луксозен автомобил", заключава експертът.
Тук не можем напълно да се съгласим с гореизложените тези. Има професии с тежък физически труд, където присъствието на жена е невъзможно /жена-миньор!/. Не може опростенчески да се гледа на проблема. Това са сложни взаимодействия между двата пола, правото на всеки е да избере своята роля, въпросът е, че никой не трябва да се чувства пренебрегнат, обиден или недооценен.
От друга страна за нас, европейците , е доста странен американския модел- сексизъм е дори ако ти направят комплимент в службата или ти отворят вратата на асансьора. Та нали това е една от хубавите черти на мъжа-да бъде внимателен и галантен /особено приятно е за европейката в средиземноморските страни, където мъжете гласно правят комплименти на непознатите жени/. А може би пък самите жени с поведението си и начина на обличане сами да предизвикват сексистки мисли.
Разбира се, мъжете и жените като индивиди са съвсем различни, но ние тук не говорим за физическите им отлики. Каква е ролята на държавата- да направи двата пола равнопоставени в оценката на качествата им и заплащането на техния труд.
В крайна сметка и едните, и другите почти ежедневно са жертви на сексизъм и тази тенденция не се знае кога ще приключи, въпреки усилията на някои правителства и на много неправителствени организации. Може би тогава, когато отново станем едно двуполово същество, артефакт, който издирваме от толкова време по нашите земи / в Царичина /.
Но щом още в мига на нашето зачатие у нас живеят мирно и съвместно мъжки У-хромозоми и женски Х-хромозоми, то всеки от нас е едно дуалистично същество. И кое начало ще надделее, това вече е друга тема. Но нека все пак дадем възможност на жените да бъдат силни, а мъжете да поплачат на някой филм.
Коментирай
ОТВОРЕНО ПИСМО-СТАНОВИЩЕ НА СЕМЕЙНА ЛИГА
Относно: Становище на Светия Синод на БПЦ относно асистираната репродукция и сурогатното майчиноство.
Семейна лига е неправителствена организация, създадена през 2008 г., чиято цел е укрепването на традиционните семейни ценности и предаването им на следващите поколения. Една от сферите, в които Семейна лига фокусира вниманието си, е репродукцията в семейството.
Повод за отвореното ни писмо е изразеното отрицателно становище на БПЦ по въпросите на асистираната репродукция и сурогатното майчинство. С цялото ни уважение към огромната роля на Българската православна църква за опазването на вярата, езика и националността ни бихме искали да вземем отношение по този проблем, поставящ ни съвсем реално пред скорошна демографска криза.
По данни на СЗО от 2011г. партньорите с репродуктивни проблеми в България са 270 000. В страните от ЕС лечението на безплодието е държавна политика. За това е необходима дългосрочна стратегия на държавата за решаването на проблемите на стерилитета, така, както е в останалите страни от ЕС. У нас през миналата година са родени 700 бебета чрез метода ин витро. С 15 милиона лева са финансирани 3395 двойки от Фонда за репродуктивни проблеми.
Радостна е корекцията на първоначалното становище на БПЦ по отношение на прилагането на съвременните технологии за асистирана репродукция, но остават някои рестриктивни смущаващи фрази. /Да не забравяме, че Църквата е проявявала идентични реакции и към лекарствата в зората на медицината, и към ваксините, например към ваксината против едра шарка/. От последните изказвания на представителите от висшия клир на БПЦ напрежението около проблема е възникнало, защото становището на църквата за сурогатното майчинство - категорично против, е било пренесено и по въпроса за ин витрото. Разбираме безпокойството на Българската православна църква относно сурогатното майчинство. Освен религиозните и догматичните притеснения далеч по-основателни са и тревогите, касаещи нерагламентираните законово правила.
Началото на правната регламентация на сурогатното майчинство е от 1985 г., оповестено в Брюкселската декларация на Световната медицинска асоциация. Същата година се приема и първият в света Закон за споразуменията за сурогацията в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
В България предстои узаконяването на „заместващото” или сурогатно майчинство. Стотици семейства у нас (според Доклада на Комисията по правни въпроси към Народното събрание при първо гласуване на Законопроекта за сурогатното майчинство) публично признават, че сурогатството съществува, но извън рамките на закона, или че нуждаещите се прибягват до процедури в страни като Украйна, където сурогатството е легално и разрешено за чужденци.
Семейна лига се присъединява към становището на другите неправителствени организации в подкрепа на асистираната репродукция и приветства промяната в позицията на Българската православна църква по този въпрос. Предстои обаче второ четене на Законопроекта за сурогатното майчинство като се надяваме, че тук Българската православна църква ще заеме позиция, съобразена както с православните догми, така и със съвременните обстоятелства. Крайно време е държавата да регламентира законово заместващото майчинство тогава, когато за жената е абсолютно невъзможно да износи детето си поради отстраняване на репродуктивните си органи или поради сериозни медицински причини. Трябва да има ясни законови правила, които да дадат шанс на семействата с репродуктивни проблеми да станат родители, но в същото време и да гарантират сигурността на двете страни. Необходимо е трезво разглеждане на въпроса от всички страни , липса на излишни емоции, защото в тези сложни времена на криза не само в икономиката, но и в семейството, трябва да бъдем единни и да се обединим около идеята за силата на семейството и вярата.
За повече информация и контакт:
Варя Палчева,
Член на управителния съвет на Семейна лига
Тел: +359 888 520 841
e-mail: v.palcheva@semeinaliga.org
www.semeinaliga.org
Семейна лига в медиите
Коментирай
Семейна лига е неправителствена организация, създадена през 2008 г., чиято цел е укрепването на традиционните семейни ценности и предаването им на следващите поколения. Една от сферите, в които Семейна лига фокусира вниманието си, е репродукцията в семейството.
Повод за отвореното ни писмо е изразеното отрицателно становище на БПЦ по въпросите на асистираната репродукция и сурогатното майчинство. С цялото ни уважение към огромната роля на Българската православна църква за опазването на вярата, езика и националността ни бихме искали да вземем отношение по този проблем, поставящ ни съвсем реално пред скорошна демографска криза.
По данни на СЗО от 2011г. партньорите с репродуктивни проблеми в България са 270 000. В страните от ЕС лечението на безплодието е държавна политика. За това е необходима дългосрочна стратегия на държавата за решаването на проблемите на стерилитета, така, както е в останалите страни от ЕС. У нас през миналата година са родени 700 бебета чрез метода ин витро. С 15 милиона лева са финансирани 3395 двойки от Фонда за репродуктивни проблеми.
Радостна е корекцията на първоначалното становище на БПЦ по отношение на прилагането на съвременните технологии за асистирана репродукция, но остават някои рестриктивни смущаващи фрази. /Да не забравяме, че Църквата е проявявала идентични реакции и към лекарствата в зората на медицината, и към ваксините, например към ваксината против едра шарка/. От последните изказвания на представителите от висшия клир на БПЦ напрежението около проблема е възникнало, защото становището на църквата за сурогатното майчинство - категорично против, е било пренесено и по въпроса за ин витрото. Разбираме безпокойството на Българската православна църква относно сурогатното майчинство. Освен религиозните и догматичните притеснения далеч по-основателни са и тревогите, касаещи нерагламентираните законово правила.
Началото на правната регламентация на сурогатното майчинство е от 1985 г., оповестено в Брюкселската декларация на Световната медицинска асоциация. Същата година се приема и първият в света Закон за споразуменията за сурогацията в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
В България предстои узаконяването на „заместващото” или сурогатно майчинство. Стотици семейства у нас (според Доклада на Комисията по правни въпроси към Народното събрание при първо гласуване на Законопроекта за сурогатното майчинство) публично признават, че сурогатството съществува, но извън рамките на закона, или че нуждаещите се прибягват до процедури в страни като Украйна, където сурогатството е легално и разрешено за чужденци.
Семейна лига се присъединява към становището на другите неправителствени организации в подкрепа на асистираната репродукция и приветства промяната в позицията на Българската православна църква по този въпрос. Предстои обаче второ четене на Законопроекта за сурогатното майчинство като се надяваме, че тук Българската православна църква ще заеме позиция, съобразена както с православните догми, така и със съвременните обстоятелства. Крайно време е държавата да регламентира законово заместващото майчинство тогава, когато за жената е абсолютно невъзможно да износи детето си поради отстраняване на репродуктивните си органи или поради сериозни медицински причини. Трябва да има ясни законови правила, които да дадат шанс на семействата с репродуктивни проблеми да станат родители, но в същото време и да гарантират сигурността на двете страни. Необходимо е трезво разглеждане на въпроса от всички страни , липса на излишни емоции, защото в тези сложни времена на криза не само в икономиката, но и в семейството, трябва да бъдем единни и да се обединим около идеята за силата на семейството и вярата.
За повече информация и контакт:
Варя Палчева,
Член на управителния съвет на Семейна лига
Тел: +359 888 520 841
e-mail: v.palcheva@semeinaliga.org
www.semeinaliga.org
Семейна лига в медиите
Коментирай
Ще спечелим ли войната срещу наркотиците или това е изгубена кауза
Специалисти призовават за легализиране на канабиса и екстази.
Проблемите в нашето общество и конкретно в семейството са огромни. Това са нарастващата безработица, обедняването на българските семейства, кризата в духовната сфера, умишленото опростачване на народа ни, ниското ниво на образованието/ дали и това не е умишлено /, скитниците, просяците, пиещите и просещи деца, наркотиците…Някак си като че ли свикнахме с тези неща, с гледката на ученици, отивайки сутрин! на училище, да прегръщат огромна пластмасова бутилка с бира…
Къде е тук ролята на семейството? Дали могат да се взрат в душите на децата си вечно заетите и отрудени родители, дали имат време и желание да поговорят с децата си и въобще възможен ли е контрол над тези деца, освен върху най-малките.
Знаем, че пубертетът е най-рисковата възраст - тогава бушуват не само хормоните, сетивата са отворени към света, към всичко непознато, вълнуващо.У дома - безразличие, скука, сивота, липса на топлота, а навън- всичко е ново, мамещо, привлекателно, непозволено…и тогава идват дилърите. Знайно е, че охраната на училищата е неспособна да опази децата ни от злото. Тогава какво? Тогава трябва да дойде семейството. И то не с нравоучения, а с разбиране и огромно търпение. И с всекидневен контрол. Защото злото не спи.
През юни миналата година Световната комисия по политиката за наркотичните вещества към ООН призова за глобално преразглеждане на законите, свързани с наркотиците - легализация на някои наркотици и декриминализация на употребяващите ги. „Спешно са необходими радикални реформи” - заключи Комисията, която включва бившия Генерален секретар на ООН Кофи Анан, бившите президенти на Бразилия, Мексико и Колумбия, Георгиус Папандреу, Хавиер Солана, бившия държавен секретар на САЩ Джордж Шулц, както и световноизвестните писатели Карлос Фуентес и Марио Варгас Льоса. Сред подкрепящите тази идея са и милиардерът Ричард Брансън и Джордж Сорос, дарил един милион долара за легализация на марихуаната.
С искане да се декриминализира употребата и притежанието на наркотици се обърнаха в писмо до премиера Дейвид Камерън група знаменитости, сред които Стинг, Джуди Денч и бивши британски политици.
Комисията заключи, че е крайно време правителствата да започнат с "правната легализация и регламента на наркотичните вещества.”
Предлага се легализиране на "екстази", тъй като лекарите смятат, че това вещество е много по-малко опасно, отколкото никотин и алкохол.
"Лицата, които употребяват наркотици, трябва да се образоват и да се лекуват, но не и да се вкарват в затвора. Страните, които настояват за" полицейски "подход към свързаните с наркотици, следва да насочват основните си сили за залавяне на големите трафиканти на наркотици, а не просто да задържат куриери и улични дилъри"- заключава Комисията
Единната конвенция за наркотичните вещества е подписана през 1961г. и става база за разпоредбите и законите в много страни. Но все пак половинвековната давност на тази конвенция предполага нейното осъвременяване.
Обективно препоръките на Комисията към ООН са в противоречие с официалната политика на повечето западни страни. Въпреки това защитниците на реформата са уверени, че докладът им ще даде нова насока на дебатите за контрол на наркотиците.
Един пример. През 2001 г. Португалия легализира леките наркотици. Тогава имаше страхове, че ще се увеличи използването на наркотици сред местните младежи. През 2009 г. Института Катон/ „ Кейто” или САТО/, Вашингтон, прави изследванията си в Португалия: нивото на употреба на наркотици не е нараснало, а в много случаи, например, по отношение на марихуаната, е едно от най-ниските в Европа. "Смъртните случаи от употребата на хероин намаляват наполовина.Подобен е опитът и на Холандия. Вярно е, че все повече тийнейджъри пушат марихуана, но употребата на хероин е намаляла."
Разбира се, не бива да се очаква, че САЩ и другите големи страни, ще последват веднага препоръките на Комисията към ООН. В Калифорния, където употребата на трева е масова, бе проведен референдум по въпроса и той бе отхвърлен. В Европа, в Чехия през 2010 година бе приет един изключително либерален закон, позволяващ на туристите да носят минимална доза за лична употреба. Но пък в Холандия, която бе Мека-та на тревата, рестрикциите за чужденците стават все по-строги. В Полша притежанието на наркотици е абсолютно забранено. Въпреки това през април миналата година бяха приети законодателни поправки, с които бяха значително намалени санкциите за лица, в които е намерено малко количество наркотик.
Депутатът от Сейма Януш Паликот, лидер на новото ляво антиклерикално движение в Полша, наскоро внесе в парламента законопроект, разрешаващ употребата на марихуана. Но той не спря с това. В края на януари т.г. депутатът демонстративно запали цигара с марихуана в Сейма, за да подкрепи легализирането на леката дрога.
Полският почин бързо намери почва у нас. Председателят на неформална организация Радослав Стоянов извади демонстративно цигара джойнт в пленарната зала на Народното събрание по време на дебата за споразумението АСТА.Той използва дадената му дума по темата, за да поиска от президента Росен Плевнелиев да помилва младеж, осъден на осем месеца затвор за притежание на една цигара марихуана/ според други източници въпросният младеж е предоставял терен за съхранението на наркотици/.
Как стои въпросът у нас? Според различни източници употребяващите марихуана са около 4-5 %, предимно млади хора, някои от които по-късно се отказват. Основният проблем е апатията, до която може да доведе употребата й, десоциализацията на личността и търсенето на по-ярки усещания, водещи до по-силни упойващи вещества.
Констатацията на по-горе споменатата Комисия е, че криминализирането не спира разпространението на дрогата.
У нас разпространението и употребата на наркотични вещества взема все по-големи размери. От този „бизнес” се печелят милиони. Той се контролира от известни престъпни особи, някои от които „излежават” своите присъди на свобода. Няма по-доходен бизнес от бизнеса с наркотици, защото човек много трудно се отказва от пристрастяването. Очевидно полицията и Прокуратурата са безпомощни в борбата с наркокартелите. Няколкото лечебни заведения не са в състояние да излекуват зависимите.
Въпросът е –дали трябва да се отнасяме към наркозависимите като към болни хора или като към престъпници, търсещи ежедневната си доза и принудени понякога да прибягват до криминални действия, за да си я набавят . Дали обществото ни е достатъчно зряло да погледне сериозно и обективно на този или просто всеки ще се моли в дома му да не дойде „розово-зелената гостенка”.
Този толкова сериозен проблем засега не стои на дневен ред пред законотворците, но както гласи римската сентенция „Предупреденият е въоръжен!” - затова трябва да има референдум за забраната или подкрепата на декриминализирането на наркотичните вещества. Не може да си затваряме очите пред фактите, все едно те не съществуват, защото има поле за много спекулации. Полицията и правораздавателните органи най-после трябва да вземат решителни, а не козметични мерки, в борбата с наркокартелите. На наркозависимите трябва да се гледа като на сериозно болни хора, нуждаещи се от продължително лечение. Изходът на войната зависи от всички нас.
Коментирай
Проблемите в нашето общество и конкретно в семейството са огромни. Това са нарастващата безработица, обедняването на българските семейства, кризата в духовната сфера, умишленото опростачване на народа ни, ниското ниво на образованието/ дали и това не е умишлено /, скитниците, просяците, пиещите и просещи деца, наркотиците…Някак си като че ли свикнахме с тези неща, с гледката на ученици, отивайки сутрин! на училище, да прегръщат огромна пластмасова бутилка с бира…
Къде е тук ролята на семейството? Дали могат да се взрат в душите на децата си вечно заетите и отрудени родители, дали имат време и желание да поговорят с децата си и въобще възможен ли е контрол над тези деца, освен върху най-малките.
Знаем, че пубертетът е най-рисковата възраст - тогава бушуват не само хормоните, сетивата са отворени към света, към всичко непознато, вълнуващо.У дома - безразличие, скука, сивота, липса на топлота, а навън- всичко е ново, мамещо, привлекателно, непозволено…и тогава идват дилърите. Знайно е, че охраната на училищата е неспособна да опази децата ни от злото. Тогава какво? Тогава трябва да дойде семейството. И то не с нравоучения, а с разбиране и огромно търпение. И с всекидневен контрол. Защото злото не спи.
През юни миналата година Световната комисия по политиката за наркотичните вещества към ООН призова за глобално преразглеждане на законите, свързани с наркотиците - легализация на някои наркотици и декриминализация на употребяващите ги. „Спешно са необходими радикални реформи” - заключи Комисията, която включва бившия Генерален секретар на ООН Кофи Анан, бившите президенти на Бразилия, Мексико и Колумбия, Георгиус Папандреу, Хавиер Солана, бившия държавен секретар на САЩ Джордж Шулц, както и световноизвестните писатели Карлос Фуентес и Марио Варгас Льоса. Сред подкрепящите тази идея са и милиардерът Ричард Брансън и Джордж Сорос, дарил един милион долара за легализация на марихуаната.
С искане да се декриминализира употребата и притежанието на наркотици се обърнаха в писмо до премиера Дейвид Камерън група знаменитости, сред които Стинг, Джуди Денч и бивши британски политици.
Комисията заключи, че е крайно време правителствата да започнат с "правната легализация и регламента на наркотичните вещества.”
Предлага се легализиране на "екстази", тъй като лекарите смятат, че това вещество е много по-малко опасно, отколкото никотин и алкохол.
"Лицата, които употребяват наркотици, трябва да се образоват и да се лекуват, но не и да се вкарват в затвора. Страните, които настояват за" полицейски "подход към свързаните с наркотици, следва да насочват основните си сили за залавяне на големите трафиканти на наркотици, а не просто да задържат куриери и улични дилъри"- заключава Комисията
Единната конвенция за наркотичните вещества е подписана през 1961г. и става база за разпоредбите и законите в много страни. Но все пак половинвековната давност на тази конвенция предполага нейното осъвременяване.
Обективно препоръките на Комисията към ООН са в противоречие с официалната политика на повечето западни страни. Въпреки това защитниците на реформата са уверени, че докладът им ще даде нова насока на дебатите за контрол на наркотиците.
Един пример. През 2001 г. Португалия легализира леките наркотици. Тогава имаше страхове, че ще се увеличи използването на наркотици сред местните младежи. През 2009 г. Института Катон/ „ Кейто” или САТО/, Вашингтон, прави изследванията си в Португалия: нивото на употреба на наркотици не е нараснало, а в много случаи, например, по отношение на марихуаната, е едно от най-ниските в Европа. "Смъртните случаи от употребата на хероин намаляват наполовина.Подобен е опитът и на Холандия. Вярно е, че все повече тийнейджъри пушат марихуана, но употребата на хероин е намаляла."
Разбира се, не бива да се очаква, че САЩ и другите големи страни, ще последват веднага препоръките на Комисията към ООН. В Калифорния, където употребата на трева е масова, бе проведен референдум по въпроса и той бе отхвърлен. В Европа, в Чехия през 2010 година бе приет един изключително либерален закон, позволяващ на туристите да носят минимална доза за лична употреба. Но пък в Холандия, която бе Мека-та на тревата, рестрикциите за чужденците стават все по-строги. В Полша притежанието на наркотици е абсолютно забранено. Въпреки това през април миналата година бяха приети законодателни поправки, с които бяха значително намалени санкциите за лица, в които е намерено малко количество наркотик.
Депутатът от Сейма Януш Паликот, лидер на новото ляво антиклерикално движение в Полша, наскоро внесе в парламента законопроект, разрешаващ употребата на марихуана. Но той не спря с това. В края на януари т.г. депутатът демонстративно запали цигара с марихуана в Сейма, за да подкрепи легализирането на леката дрога.
Полският почин бързо намери почва у нас. Председателят на неформална организация Радослав Стоянов извади демонстративно цигара джойнт в пленарната зала на Народното събрание по време на дебата за споразумението АСТА.Той използва дадената му дума по темата, за да поиска от президента Росен Плевнелиев да помилва младеж, осъден на осем месеца затвор за притежание на една цигара марихуана/ според други източници въпросният младеж е предоставял терен за съхранението на наркотици/.
Как стои въпросът у нас? Според различни източници употребяващите марихуана са около 4-5 %, предимно млади хора, някои от които по-късно се отказват. Основният проблем е апатията, до която може да доведе употребата й, десоциализацията на личността и търсенето на по-ярки усещания, водещи до по-силни упойващи вещества.
Констатацията на по-горе споменатата Комисия е, че криминализирането не спира разпространението на дрогата.
У нас разпространението и употребата на наркотични вещества взема все по-големи размери. От този „бизнес” се печелят милиони. Той се контролира от известни престъпни особи, някои от които „излежават” своите присъди на свобода. Няма по-доходен бизнес от бизнеса с наркотици, защото човек много трудно се отказва от пристрастяването. Очевидно полицията и Прокуратурата са безпомощни в борбата с наркокартелите. Няколкото лечебни заведения не са в състояние да излекуват зависимите.
Въпросът е –дали трябва да се отнасяме към наркозависимите като към болни хора или като към престъпници, търсещи ежедневната си доза и принудени понякога да прибягват до криминални действия, за да си я набавят . Дали обществото ни е достатъчно зряло да погледне сериозно и обективно на този или просто всеки ще се моли в дома му да не дойде „розово-зелената гостенка”.
Този толкова сериозен проблем засега не стои на дневен ред пред законотворците, но както гласи римската сентенция „Предупреденият е въоръжен!” - затова трябва да има референдум за забраната или подкрепата на декриминализирането на наркотичните вещества. Не може да си затваряме очите пред фактите, все едно те не съществуват, защото има поле за много спекулации. Полицията и правораздавателните органи най-после трябва да вземат решителни, а не козметични мерки, в борбата с наркокартелите. На наркозависимите трябва да се гледа като на сериозно болни хора, нуждаещи се от продължително лечение. Изходът на войната зависи от всички нас.
Коментирай
НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ - ЕЖЕДНЕВИЕ ИЛИ ИНЦИДЕНТ
В Испания за тормоз над своя съученичка преди време бяха осъдени двама ученици - да не се приближават на по-малко от 300 метра разстояние от нея. Според проучване, осъществено в Аликанте, 45% от учениците са жертва на словесна агресия, 17%- на физическа, 2,7% са били заплашвани с оръжие. У нас нещата не са по-розови. Едва ли има ученик, който да не е бил жертва или свидетел на насилие в училище, било то словесно или физическо. Най-честите жертви са малките ученици- в най-добрия случай им вземат само парите или джиесема.
Естествено, в медиите се отразяват само най-тежките случаи на насилие. Неотдавна 15 –годишният ученик Валентин Стоянов от Строителния техникум „Христо Ботев” жестоко преби 16-годишния Андрей Илчев от 35-то СОУ в квартал „Лозенец”. Пострадалото момче бе с опасност за живота, беше му изваден бъбрекът, а далакът и белият му дроб са с наранявания.
Да си припомним и зверското убийство преди години на 15-годишната Маргарита Гергенова, която бе удушена от съученичките си Антония Матева и Мария Дръндарова. И всичко това заради завист и ревност към по-харесваното и популярно момиче. 17-годишните Янка Младенова и Антон Ангелов заклаха 19-годишната Силвия Райчева заради златна гривничка и пръстенче. 17-годишният ученик Николай Георгиев и 20-годишнияг студент по психология Петър Петров убиха жестоко с чук своя приятел Павел Христов.
Тези дни 19- годишният Владимир Стоев, син на прокурор, преби ученика Николай заради приятелката му, като преди това е оказвал психически тормоз чрез есемеси върху момичето. 17-годишният Едуард от 11 СОУ „Емилиян Станев” във Велико Търново влязъл в час по математика с газов пистолет. Същото направи преди време и синът на Гълъбин Боевски- Пол, който при това успя и да се нарани. И т.н. и т.н.
Какво кара тези деца да станат, да бъдат зверове. При това преднамерено, хладнокръвно. Като същества, привикнали към гледката на кръв и насилие. Дали гледането на филми , пропити с насилие, видеоигрите, където трябва да убиеш, за да победиш или липсата на родителски контрол и подражаване на моделите в къщи.
Трябва да признаем, че този проблем не е от днес. Но сега децата привикват с насилието още от ранна възраст. Създава се една улична субкултура- банди, които тероризират съучениците си, младежи, обединени от пристрастието си към наркотици, алкохол, чалга-културата, изпъстрена с неприлични текстове и отрицание на общочовешките ценности. Или това са самотни „бойци”, които денонощно седят пред компютъра и след това търсят социалната си изява чрез акт на насилие.
Най-обезпокояващ е фактът, че тези индивиди се гордеят със стореното от тях. Те разпространяват видеоклипове на своите насилнически изяви, така че колкото се може повече техни връстници да видят стореното „геройство”.
Може би всичко се корени в натрупаното напрежение- повечето хора днес едвам издържат семействата си, децата виждат корупцията в обществото, гневят се на неравностойното си положение и реагират.
В големия град, където всички са анонимни, агресията е ежедневие. Спомнете си за убийствата в Студентския град и пред дискотека „Соло”. Обществото е заредено с напрежение- вижте как в претъпкано превозно средство само една невинна реплика е в състояние да взриви скандал. Или невъобразимата агресия по стадионите на футболен мач. Децата гледат и копират. Какво става в едно претъпкано с деца училище? Сгъстъкът на агресия тук е огромен. При това агресията е ежедневна, в повечето случаи скрита или неосъзната, защото училищната среда по своята същност е агресивна и анонимна. В развитите страни, в колежите, училищната среда е затворена система, в която всички се познават, тази система се развива и самоконтролира. В нашите училища е точно обратното. Училищата са претъпкани, условията някъде граничат с мизерията и опитите на неколцината учители да овладеят това море от потенциална агресия обикновено завършват с неуспех. Традициите в училищната общност напомнят поведението в стадото- оцелява само най-силният, той става водачът, неформалният лидер. И не на последно място агресията се подсилва и от материалната неравностойност на децата .
А какво става в семейството? Оказва се, че около 87 процента от децата всекидневно обитават киберпространството, родителите, които са на работа, са доволни, че детето им стои в къщи. В същото това време детето играе на видеоигри, чиято цел е „да убиеш врага”, и то колкото се може повече индивиди. В свободното време пък преобладава чалга-културата, чиито текстове призоват да се „минава на червено”, изпъстрени с нецензурни думи и послания /да не говорим, че децата могат да станат жертва и на педофилски сайтове/ . Известно е, че много родители, притиснати от икономическата криза, не съумявайки да се справят със ситуацията, прехвърлят автоагресията върху собствените си деца, малтретирайки ги.
Какво може да се направи, за да се спре или поне да се намали агресията в училище? На първо място трябва всяко училище да има психолог. Според данни на Министерството на образованието от 2666 училища в страната само в 861 има психолог или педагогически съветник, като част от тях са с друго образование. Разбира се, правят се опити ситуацията да бъде овладяна- сформирана е „Мобилна група на психолозите”, която да анализира ситуацията в най-рисковите училища и да вземе съответните мерки. Добри резултати дава и проектът „Училище без насилие”-изключително ефективна анти-буллинг програма /против насилието и тормоза в училище/, въведена в повече от петдесет страни, включително и България.
Немаловажна е и ролята на охраната в училищата. Сега обикновено има по един човек, често на пенсионна възраст, който е абсолютно безпомощен да се справи с толкова много ученици. Разрешение би могло да има- ако всеки родител отделя месечно малка сума /5-10 лева/за заплата на охраняващи лица- сумарно тези малки суми стават солидна инвестиция в защита на сигурността на децата.. Училищното ръководство и настоятелството биха могли да ангажират бивши военни или бивши служители на органите на реда, които имат съответния опит с овладяването на кризисни ситуации.
Преди няколко години ЕК препоръча на всички страни от ЕС да криминализират насилието в училищата. Това в известна степен противоречи на някои демократични и правни норми /приети и у нас/, които са направени, за да защитават децата от духовни и телесни посегателства. Тревожното в случая е, че младите хора спекулират с този факт, смятайки, че всичко им е позволено. Накрая родителите прехвърлят тежестта на ежедневното възпитание на учителите, те пък от своя страна обвиняват семейната среда. И двете страни са прави. И виновни.
Трябва да се намери решение, и то бързо, защото проблемът ескалира. И това трябва да бъдат не отделни инициативи, а съвместна, ежедневна работа на всички институции, на родителите, на самите деца, на цялото общество, защото нашето бъдеще-децата, са застрашени от бездуховност, асоциалност и насилие.
Коментирай
Естествено, в медиите се отразяват само най-тежките случаи на насилие. Неотдавна 15 –годишният ученик Валентин Стоянов от Строителния техникум „Христо Ботев” жестоко преби 16-годишния Андрей Илчев от 35-то СОУ в квартал „Лозенец”. Пострадалото момче бе с опасност за живота, беше му изваден бъбрекът, а далакът и белият му дроб са с наранявания.
Да си припомним и зверското убийство преди години на 15-годишната Маргарита Гергенова, която бе удушена от съученичките си Антония Матева и Мария Дръндарова. И всичко това заради завист и ревност към по-харесваното и популярно момиче. 17-годишните Янка Младенова и Антон Ангелов заклаха 19-годишната Силвия Райчева заради златна гривничка и пръстенче. 17-годишният ученик Николай Георгиев и 20-годишнияг студент по психология Петър Петров убиха жестоко с чук своя приятел Павел Христов.
Тези дни 19- годишният Владимир Стоев, син на прокурор, преби ученика Николай заради приятелката му, като преди това е оказвал психически тормоз чрез есемеси върху момичето. 17-годишният Едуард от 11 СОУ „Емилиян Станев” във Велико Търново влязъл в час по математика с газов пистолет. Същото направи преди време и синът на Гълъбин Боевски- Пол, който при това успя и да се нарани. И т.н. и т.н.
Какво кара тези деца да станат, да бъдат зверове. При това преднамерено, хладнокръвно. Като същества, привикнали към гледката на кръв и насилие. Дали гледането на филми , пропити с насилие, видеоигрите, където трябва да убиеш, за да победиш или липсата на родителски контрол и подражаване на моделите в къщи.
Трябва да признаем, че този проблем не е от днес. Но сега децата привикват с насилието още от ранна възраст. Създава се една улична субкултура- банди, които тероризират съучениците си, младежи, обединени от пристрастието си към наркотици, алкохол, чалга-културата, изпъстрена с неприлични текстове и отрицание на общочовешките ценности. Или това са самотни „бойци”, които денонощно седят пред компютъра и след това търсят социалната си изява чрез акт на насилие.
Най-обезпокояващ е фактът, че тези индивиди се гордеят със стореното от тях. Те разпространяват видеоклипове на своите насилнически изяви, така че колкото се може повече техни връстници да видят стореното „геройство”.
Може би всичко се корени в натрупаното напрежение- повечето хора днес едвам издържат семействата си, децата виждат корупцията в обществото, гневят се на неравностойното си положение и реагират.
В големия град, където всички са анонимни, агресията е ежедневие. Спомнете си за убийствата в Студентския град и пред дискотека „Соло”. Обществото е заредено с напрежение- вижте как в претъпкано превозно средство само една невинна реплика е в състояние да взриви скандал. Или невъобразимата агресия по стадионите на футболен мач. Децата гледат и копират. Какво става в едно претъпкано с деца училище? Сгъстъкът на агресия тук е огромен. При това агресията е ежедневна, в повечето случаи скрита или неосъзната, защото училищната среда по своята същност е агресивна и анонимна. В развитите страни, в колежите, училищната среда е затворена система, в която всички се познават, тази система се развива и самоконтролира. В нашите училища е точно обратното. Училищата са претъпкани, условията някъде граничат с мизерията и опитите на неколцината учители да овладеят това море от потенциална агресия обикновено завършват с неуспех. Традициите в училищната общност напомнят поведението в стадото- оцелява само най-силният, той става водачът, неформалният лидер. И не на последно място агресията се подсилва и от материалната неравностойност на децата .
А какво става в семейството? Оказва се, че около 87 процента от децата всекидневно обитават киберпространството, родителите, които са на работа, са доволни, че детето им стои в къщи. В същото това време детето играе на видеоигри, чиято цел е „да убиеш врага”, и то колкото се може повече индивиди. В свободното време пък преобладава чалга-културата, чиито текстове призоват да се „минава на червено”, изпъстрени с нецензурни думи и послания /да не говорим, че децата могат да станат жертва и на педофилски сайтове/ . Известно е, че много родители, притиснати от икономическата криза, не съумявайки да се справят със ситуацията, прехвърлят автоагресията върху собствените си деца, малтретирайки ги.
Какво може да се направи, за да се спре или поне да се намали агресията в училище? На първо място трябва всяко училище да има психолог. Според данни на Министерството на образованието от 2666 училища в страната само в 861 има психолог или педагогически съветник, като част от тях са с друго образование. Разбира се, правят се опити ситуацията да бъде овладяна- сформирана е „Мобилна група на психолозите”, която да анализира ситуацията в най-рисковите училища и да вземе съответните мерки. Добри резултати дава и проектът „Училище без насилие”-изключително ефективна анти-буллинг програма /против насилието и тормоза в училище/, въведена в повече от петдесет страни, включително и България.
Немаловажна е и ролята на охраната в училищата. Сега обикновено има по един човек, често на пенсионна възраст, който е абсолютно безпомощен да се справи с толкова много ученици. Разрешение би могло да има- ако всеки родител отделя месечно малка сума /5-10 лева/за заплата на охраняващи лица- сумарно тези малки суми стават солидна инвестиция в защита на сигурността на децата.. Училищното ръководство и настоятелството биха могли да ангажират бивши военни или бивши служители на органите на реда, които имат съответния опит с овладяването на кризисни ситуации.
Преди няколко години ЕК препоръча на всички страни от ЕС да криминализират насилието в училищата. Това в известна степен противоречи на някои демократични и правни норми /приети и у нас/, които са направени, за да защитават децата от духовни и телесни посегателства. Тревожното в случая е, че младите хора спекулират с този факт, смятайки, че всичко им е позволено. Накрая родителите прехвърлят тежестта на ежедневното възпитание на учителите, те пък от своя страна обвиняват семейната среда. И двете страни са прави. И виновни.
Трябва да се намери решение, и то бързо, защото проблемът ескалира. И това трябва да бъдат не отделни инициативи, а съвместна, ежедневна работа на всички институции, на родителите, на самите деца, на цялото общество, защото нашето бъдеще-децата, са застрашени от бездуховност, асоциалност и насилие.
Коментирай
